Йохан Себастиан Бах
(1685-1750)
- Йохан Себастиан Бах – снимка Уикипедия
Йохан Себастиан Бах (Johann Sebastian Bach) е немски композитор, виртуозен изпълнител на орган и клавесин, считан за един от най-великите композитори в историята на музиката. Неговите творби се отличават с интелектуална дълбочина, изразителност, артистична красота и показват добро владеене на техническите средства. Той създава прекрасен синтез между немския стил и работата на италианските композитори, обобщава достиженията на музикалното изкуство от бароковия период и дава нови за епохата тенденции.
През своя живот Бах пише повече от хиляда творби, сред които са включени произведения от всички жанрове с изключение на операта. Той е ненадминат майстор на полифонията. В сравнение с други свои съвременници не получава голяма популярност сред широката общественост поради голямата техническа и структурна сложност на своите произведения. Работата му като композитор ограничава разпространението си само сред най-талантливите музиканти.
Роден е на 21 март 1685 година в Айзенах, Тюрингия. Произхожда от семейство на професионални музиканти. Получава началното си образование от своя баща, музиканта Йохан Амброзиус Бах, който е изпълнител на цигулка и клавесин, както и църковен органист. Още от малък бъдещият композитор започва да се занимава с музика. Научава се да свири на цигулка и на орган. Пее в църковния хор. Осемгодишен постъпва в църковното училище и се отличава като добър ученик. Щастливото му детство завършва една година по-късно, когато загубва майка си, Мария Елизабета Лемерхирт. Скоро след това умира и баща му. Грижите за момчето поема неговия брат, който го взема у дома си. По този начин му се предоставя възможност да продължи образованието си.
С навършването на 15-годишна възраст неговият учител го препоръчва да продължи да учи в училището при църквата Св. Михаил в Люнебург, Северна Германия. Осигурен му е пълен пансион и малка стипендия. Йохан пее в църковния хор и се ползва с добра репутация. Този период се оказва много важен за неговото развитие, тъй като се запознава френското изкуство и с редица известни личности.
След дипломирането си младият Бах се заема с търсенето на работа, но посвещава свободното си време на творчество. През 1703-1708 година живее във Ваймар. В началото на 1707 година решава да смени работата си. Предлагат му много добра длъжност на органист в църквата „Св. Власия“ в Мюлхаузен, Северна Германия. На следващата година Бах приема това предложение и заема мястото на органист, но преди да замине се жени за братовчедка си Мария Барбара Бах от Арнщат. Раждат им седем деца, три от които умират в ранна възраст. Въпреки наскоро сключения брак, творческият интерес на младия композитор обаче не намалява и той се съсредоточава върху музиката за орган и клавесин. На следващата година получава мястото на придворен музикант при херцога на Ваймар, където остава в продължение на девет години и се отдава на интензивно творчество.
През 1717 година Йохан Себастиан Бах приема предложението за служба при херцог херцог Леополд фон Анхалт-Кьотен. През този период от живота си той е щастлив, но безоблачния период от живота му е помрачен от смъртта на неговата съпругата. Мария Барбара Бах умира през 1720 година, оставяйки четири малки деца. В края на следващата година Йохан Себастиан се жени повторно. Негова втора съпруга става младата певица от херцогския двор, Анна Магдалена Вилке. От двата си брака е имал двадесет деца, само девет от които го надживяват. Четирима от синовете му стават композитори. Известност получават Йохан Кристиан и Йохан Кристоф.
През 1723 година Бах се установява в Лайпциг, където съчинява пет цикъла кантати въз основа на евангелските текстове. Създава приятелски отношения с местните университетски професори. Няколко години по-късно става ръководител на Колегиум музикум. Започва да служи като „музикален директор“ на всички църкви в града и е отговорен за всички музиканти и певци, за тяхното обучение и за изпълнението на задълженията им. Въпреки че върши усърдно работата си и същевременно преподава, той остава потопен в своя творчески свят. Голяма част от духовната музика, която звучи в Лайбциг през този период, е резултат от неговия труд. Композиторът влиза в остър конфликт с директора на училището и след 1740 година започва да пренебрегва служебните си задължения, посвещавайки се все повече на инструменталната музика.
През последното десетилетие от живота си Бах предприема пътуване до пруския крал Фридрих II в Берлин (1747). Пред него и пред местната публика прави възхитителна импровизация, която след завръщането му в Лайбциг, става основа за създаването на грандиозния полифоничен цикъл в строг стил, наречен „Музикално приношение“ и посветен на Фридрих II.
В края на 1740 година здравословното състояние на Бах се влошава, но това, което предизвиква най-голямо безпокойство е внезапната загуба на зрението му. На 18 юли 1750 зрението му неочаквано се възвръща, но само няколко часа след това получава удар.
Йохан Себастиан Бах умира на 28 юли 1750 година на 65-годишна възраст в Лайпциг.